ДОМОТА̀ВАМ, -аш, несв.; домота̀я, -а̀еш, мин. св. домота̀х, св., прех. Намотавам и това, което е останало да се мотае; мотая, намотавам докрай. Да домотая и това кълбо прежда и ще отида на пазар. домотавам се, домотая се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)