ДОНА̀БОРНИК, мн. -ци, м. Воен. У нас до края на 2007 г. — младеж, на който непосредствено предстои да отиде в казармата, за да служи задължителна редовна военна служба. Тримата имат причина — казармата. Вече не ми беше нужно да говоря с тях, за да разбера какво мислят. Достатъчно е да си припомня как аз самият съм се чувствувал като донаборник. Ат. Мандаджиев, БРЦ, 11. Планът за обучението на донаборниците по стрелковите дисциплини беше изпълнен.