ДОНАВЀЖДАМ, -аш, несв.; донаведа̀, -èш, мин. св. донавèдох, прич. мин. св. деят. донавèл, прех. Разг. Навеждам докрай, съвсем. Донаведи този клон, че не мога да го хвана, а има хубави ябълки. донавеждам се, донаведа се страд.
