ДУШЕВА̀ДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Неодобр. Душеваден.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДУШЕВА̀ДНИЧЕСКИ. Рядко. Неодобр. Нареч. от прил. душеваднически; душевадно.
