ДЮГЀНСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от дюген; дюкянски. Зема жълтиците, измени ги на други пари, за да не са познават, че са от мена, гуди ги в дюгенското чекмедже и седна спокойно. Ил. Блъсков, ПБ II, 80.
