ДЮКЯНДЖЍЙЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от дюкянджия; млад дюкянджия. — Мари Дочке, чернойочке, / като мислиш да се жениш, / да не зимаш дюкянджийче, / дюкянджийче, винопийче, / че то пийе везден-дене! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 186.
— Други (диал.) форми: д ю г е н д ж ѝ й ч е, д ю к е нд ж ѝ й ч е, д у г я н д ж ѝ й ч е.