ДЮКЯ̀НСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от дюкян. Приземието е с голямо дюкянско помещение над улицата, а етажът е с широк чардак, който отвежда към стаите. П. Теофилов, К, 51. — Той [мъжът ми] си мърмори,..: „Тю, язък за хубавия ми занаят“. .. Аз какво мога да му помогна? Нищо .. Аз си зная къщната работа, а той дюкянската. Ст. Чилингиров, ХНН, 133. — По едно време слушаме, че захвана да се натиска и удря прозорчето ни на зимника, което гледа в дюканската изба. Ив. Вазов, Съч. ХII, 58.
— Други (диал.) форми: д ю г è н с к и, д ю к è н с к и, д уг я̀ н с к и.