ЕЗДА̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до езда. Влезе невисок, също млад мъж с бръснато, румено лице, в ездашки костюм, с мъничък камшик в ръката си и едва сега свали ездашкия си каскет. Д. Талев, ПК, 725.

— Друга (диал.) форма: е з д а̀ ч к и, я з д а̀ ш к и.


Източник: Речник на българския език (онлайн)