ЕЗДЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. за кон — който се използва за езда. Всяка сутрин стопанитe извличаха от оборитe умрял добитък .. , към края на мeсeц Сeчeн започнаха да измират и eздитнитe войнишки конe. Д. Талев, С, 286. Когато на Слав дотегнеше да стои в колата, прехвърляше се на буйни ездитни коне, които нетърпеливо гризяха юздечката и скачаха като бесни. Д. Рачев, СС, 129. Той натовари прането на коня, който беше единственият му ездитен впрегатен добитък, качи детето и подаде повода на жена си. Д. Ангелов, ЖС, 274. Биволите ни са кротки, ездитни, не зная дали сте яздили биволи, да видите колко е хубаво! Й. Радичков, ББ, 114.