ЕЗИКО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Езиков2. Мястото не ни позволява да се разпростираме надълго, за да можем изчерпа всичката езиковна хубост.. на тези преводи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 234.
