ЕОЦЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Геол. Прил. от еоцен; еоценски. В областта на Източна Стара планина върху дебелите еоценни пясъчници се утайват също така дебели конгломерати. Геол. IХ кл, 182-183. Еоцeнни наноси.
