ЕПИГЕНЕТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Геол. Който е образуван в резултат на вторични процеси в земните недра. Според своя произход скалообразуващите минерали се разделят на първични и вторични. Първичните се наричат още сингенетични, а вторичните епигенетични. Г. Георгиев, П, 12.
◊ Епигенетична долина. Геол. Долина, пролом на река, текла първоначално върху наноси на стар разчленен релеф.