ЕПИГО̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до епигон. Във време, на което като хляб е нужна будната художествена и публицистична мисъл на писателя,.., няма място за празни унеси и епигонски мъдрувания на дребно, под сянката на модни и недопрочетени авторитети. В. Йосифов, Избр. тв I, 170. Разказите на студентите-кръжочници са повечето епигонски.