ЖАБÈНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал.-гальов. от жабе; жабченце. Зъди младоженците, под самият нос на кума, нещо захванало да крука. Гледат – жабенце... – А чие е това жабе? – попитали сватовете. – Мое е – отговорила жаба Крекетуша. Л. Каравелов, Събр. съч. V, 1966, 497. Когато почваше да става студено и изпадваха листата от дърветата, жабенцето си изкопаваше една дълбока дупка в земята. Това беше неговата спалня. Ц. Калянджиев, А, 109.