ЖА̀БЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на жаба1, който е от жаба1. Това питие беше смес от змийна отрова, дървенична кръв, жабешка жлъчка, паяков сок и лиги от бясно куче! Ив. Вазов, Съч. ХII, 68. А там, в една кутийка от дърво, са змийската кост и жабешката плешка и други още костички, които той нажежава и парва против уплаха и страх. Ив. Карановски, Разк. I, 180. Навярно никой от вас не се е заглеждал в жабешките очи, а обикновено се е отвръщал погнусен настрана и затова не е забелязвал колко умен и добър е техният поглед. П. Бобев, ЗП, 43. Бих могъл надълго да ви разправям как се ловят раци с ръце или с жабешко месо, привързано на пръчка, но думата ми сега е за съвсем друга история. СбХ, 136. Жабешко бутче.
2. Който е присъщ на жаба1. Неумълчимите жабешки концерти се разнесоха от всяко блато, от всякой вир и от всяка бара на цялата водообилна Янтрина котловина. Ц. Гинчев, ГК, 248.
3. Прен. Разг. Който прилича на жаба1, който напомня с нещо на жаба1. – Тузара знае къде да пипне – хилеше се с голямата си жабешка уста Гошо. Б. Болгар, Б, 224. – Не обичам шопчетата, с широките им носове и големи жабешки уста. Г. Райчев, ЗК, 135-136. – Само отде се взе тоя жабешки цвят у очичките ти, туй само не разбирам! А. Гуляшки, ЗР, 47.
◊ Жабешко цвете. Диал. Растение блатниче; жабено цвете, блатник, блатняк. Покрай мен успоредно с пътеката криволичи бистра вада, която се провира измежду високо израслите лютика, див гюзум и жабешко цвете и слиза надоле покрай нивето и ливадето да пои и наважда изсъхналете и изжъднеле кукурузя. Т. Влайков, Съч. II, 1963, 84.
ЖА̀БЕШКИ нареч. Разг. Като на жаба1. Лицето му беше бледо, от жабешки изпъкналата му уста дъхаше на парлива ракия. П. Михайлов, ПЗ, 74.