ЖА̀БИ, -а, -е, мн. -и, прил. Диал. Жабешки; жабен. Цъфтяха дървета и цветя. Реката беше пълна с жаби кряк, поляните – с щурчова песен, гората – с птичи гласове. А. Дончев, ВР, 76.


Източник: Речник на българския език (онлайн)