ЖА̀БИН, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на жаба1. Наканил се зелен жабок / своя син да жени. / Чули това от комара / жабините дъщери, / закрякали, завикали: / – Сбирайте се, у-у мари! Елин Пелин, ПБ, 138.
