ЖА̀БИЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Дифтерит; лошо гърло, жаба3, гърлица2. Жабичето церят, като хванат жива жаба и я разпорят, па я посипват с шекер и след това я тургат на гушата на детето. СбНУ ХХІ, 50.


Източник: Речник на българския език (онлайн)