ЖА̀БИЧКА ж. Умал. от жаба1; жабка1, жабче, жабица1. О, жабички, вий длъжни сте да квакате. Ив. Вазов, Съч. III, 149. – Кря – кря – кря! – закрякал старият юрдек, – ей на вкусни жабички! (превод) Пчел., 1915, кн. 7, 14.
