ЖА̀БКА1 ж. Умал. от жаба1; жабичка, жабче, жабица1. Из плитчините на реката живеят много, хиляди и хиляди попови лъжички, вече поотраснали малки жабки. Н. Каралиева, ЯЧ, 140. Хранят се [папагалите] с насекоми и ларви, паяци, червеи, охлюви, а също дребни жабки и гущерчета. Зл. Боев, Пап, 7. Денем жабките мълчат – / денем броди дългокракия. / През нощта ще загълчат – / да ги чуе цяла Тракия. Цв. Ангелов, СГ, 133.
ЖА̀БКА2 ж. Малко вградено чекмедже върху предното табло в купето на автомобил. Посегна към жабката съпругът, измъкна бял пешкир, на жена си го даде: – Вземай! Ч. Шинов, ПВ, 69. Поведе я към колата, бутна я на предната седалка. – В жабката има гребен. Среши се, приличаш на бостанско плашило! Д. Петрунова, ОП, 137. Милен намери колата си разбита и ограбена. Нямаше го магнетофона, нямаше ги касетите в жабката, липсваше емблемата отпред. В. Люцканова, И II, 37.
ЖА̀БКА3 ж. 1. Извито дървено или метално приспособление, което захваща и прикрепва нещо (космите към пръчката на лъка на музикален инструмент, кънките към обувките, ярем на коне и др.). За да не се плъзга из ръката при свирене, лъкът е обвит на известно разстояние от жабката с метална нишка. Б. Великов, СПС IV, 269. Запрягането на воловете и биволите в колата се осъществява посредством процеп, аръш, който в предната си част завършва с жабка – изкривено дърво или желязо с два отвора за закрепването на хомота. Г. Георгиев и др., ЕБ II, 148. Въжената уредба е елемент от комплекта специални спасителни съоръжения. Състои се от: стоманени въжета, тръбен носач, дървена спирачна шайба, съединителни куплунги, жабка. П. Москов, ТПС, 117-119. Кънки с жабки.
2. Диал. Всяка една от двете пръчки, на които е сложено вретеното на тепавицата, за да се върти (Н. Геров, РБЯ).
ЖА̀БКА4 ж. Диал. Речна мида.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.