ЖАБУ̀НЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Блатно растение във вид на дълги зелени влакна, което вирее в застояли сладки води. Spirogyra. Жабунякът се откъсна от брега и заплува над водата, а от плиткото дъно се подигна мътилка. Х. Русев, ПС, 138. // Само ед. Събир. Много такива растения, гъсто израснали на едно място. Към брега водата бе обрасла с бледозелен жабуняк, наръсен с хиляди въздушни мехурчета. П. Бобев, ГЕ, 24. Бавно пристъпят [щъркелите] с дългите си кокалести крака, завират човки из жабуняка. Г. Марковски, СК, 68. Под слънчевия пек земята се пропука. Из пресъхнали, покрити с жабуняк вади, жабите закуркаха. П. Тодоров, И I, 32.
2. Разш. Застояла зеленясала вода. От манастиря насам капка вода няма. Па и от реката не ми се ще да пия жабуняк. А. Каралийчев, МИ, 88. Не можах и да мръдна. Нещо здраво ме държеше за леглото. Главата ми клюмаше, в устата имах вкус на блато и жабуняк. М. Абаджиев, Ф, 214.