ЖАБУНЯ̀СВАМ, -аш, несв.; жабуня̀сам, -аш, св., непрех. 1. За застояла вода – покривам се, изпълвам се с жабуняк, зеленясвам от жабуняк или други водорасли; жабясвам1. Една скромна рекичка е, толкова обезводнена от летните суши, че едва сълзи през каменните прагове, жабунясва в заблатените плитчини и спира докрай втичането на живителна влага в заприщилия я язовир. Е, 2009, бр. 3, 3. В двора буренясваше занемарено лозе. Кладенецът беше жабунясал. Пл, 2013, кн. 4, 155.
2. Диал. Жабясвам1 (в 1 знач.); прежаднявам. Нямаше откъде да си пийнат бистра и студена водица хората. – Къде ще се дяваме, като дойде сушата? Ще жабунясаме и гушасаме! Ст. Даскалов, ЗС, 309.