ЖАБУ̀РА ж. Диал. Увел. от жаба1; жабище. Той се спуснал към брега. Но изведнъж – цоп, цап, цоп! – цамбурнали в реката кресливи жабури. Ран Босилек, ВП, 21. ● Обр. Я мор, жабо, жабуро. / Кога идеш на хоро, / не се улавяй при свата. Нар. пес., СбГЯ, 143.