ЖАБУ̀РКАМ, -аш, несв. 1. Прех. и непрех. Жабуря. При възпаление на венците жабуркам устата си със специална вода за дезинфекция.
2. Непрех. Рядко. За вода, вълни и под. – при движението си с особен шум образувам мехурчета. Милка изпитваше непознати вълнения, като гледаше как жабуркат и клокочат от ударите на лопатите вълните. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 124. жабуркам се страд. от жабуркам в 1 знач. Най-напред зъбът се полива с топла вода, а после се жабурка със студена, докато болката премине. Р. Каблешкова, НМ, 83.
ЖАБУ̀РКАМ СЕ несв., непрех. 1. Жабуря се. – Аз се наемам да ви правя отвара от лайка, ще се жабуркате и ще ви мине! Й. Попов, ББ, 8. В капитанската кабина сър Френсис се жабуркаше с топъл грог. Р. Белчев и др., КБС, 11. След изваждането на зъба дават на болния да се жабурка със силна ракия. Р. Каблешкова, НМ, 83. Сваряват надребнена на дребни трески борина в оцет и се жабуркат с нея, кога ги болят зъбите. СбНУ III, 78.
2. Правя мехурчета във водата. Той [глиганът] завираше цялата си муцуна в мляко, жвакаше, жабуркаше се, лочеше и пиеше, докато се издуе като гайда. Н. Хайтов, ПГ, 62.