ЖА̀БЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от жаба1; жабичка, жабка1, жабица1. В събота още от сутринта се снабдихме с най-разнообразна стръв за един риболов, двайсетина жабчета, четири дози дебели земни червеи и по две кибритени кутии с гъсеници и скакалци – за всеки случай. Д. Калфов, Избр. разк., 218. От време на време покрякваше изтънко и скръбно жабче, изкачило се на върха на някое близко дърво. П. Михайлов, МП, 95-96. Попитах ги мога ли да запаля лулата от техния огън и видях край жаравата едно жабче. Намерили жабчето под един камък. Й. Радичков, ЧП, 174.
ЖАБЧÈ, мн. -та, ср. Диал. Всяко едно от двете железни жлебчета, вбити в жабките на тепавицата, в които се поставят краищата на вретеното.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.