ЖАБЯ̀САЛ1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от жабясам1 като прил. Разг. 1. Който е покрит с жабуняк; жабунясал. За градинката си дядо игумен гребеше вода от жабясалото корито на вехтата чешма. А. Каралийчев, ПГ, 11. Спря при рекичката, ами тя била жабясала вада, широка не повече от метър. АСГ, 2009, 138. В стихналата повърхност на едно жабясало блато, през една нощ, небето е отразило своите греещи съзвездия. Огн., 1937, бр. 2, 2.
2. Прежаднял. Жабясалите деца жадно надигнаха чашите с вода.
ЖАБЯ̀САЛ2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от жабясам2 като прил. Диал. Който е болен от жабица2. Той ще ти каже и жабясалата крава как да излекуваш, и немирния син ергенин как да вразумиш. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 6. Зажабицата била болест стомашна и твърде опасна и ако не се надупчи езикът на жабясалия добитък, той умирал. ИЦПИ, 1942, кн. 15, 103.