ЖАБЯ̀СВАМ1, -аш, несв.; жабя̀сам1, -аш, св., непрех. Разг. 1. Прежаднявам. Там [в градовете] според мене хората живееха по-леко. Не висят по цял ден на това пусто слънце! Не жабясват за вода, а въртят канелката и си наточат, колкото си щат в шишето. Ст. Даскалов, БП, 91. – Хубав край, ама да ти не дава господ летно време на блоковете слънцето да те пече! Ни сянка има, ни вода има! Жабясахме от тая вряла дунавска вода. Ст, 1964, бр. 940, 2. На 20 май, когато турската, а и нашата тръба свириха отбой, повечето от четниците, жабясали от непосилната жега тоя ден, се юрнаха към Крушовишкия извор. СлП, 2015, бр. 43, 5.
2. Рядко. За застояла вода – жабунясвам (в 1 знач.). Язовирът жабяса, позеленя, замириса и тъй си остана – ненужен и забравен. К. Атанасов, МПС, 132. Външно всичко е наред – времето топло, океанът притихнал, само сладката вода жабясва в буретата и не става за пиене. К, 1977, кн. 6, 41.
ЖАБЯ̀СВАМ2, -аш, несв.; жабя̀сам2, -аш, св., непрех. Диал. Заболявам от болестта жабица. Крава, или вол, или биволица, жабяса, тръшка се и превива се. Хр. Крантов, ЗИ (превод), 128.