ЖАБЯ̀СВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от жабясвам1.

ЖАБЯ̀СВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от жабясвам2. Тук върлуват най-много пролет и есен следните болести: треска, дифтерит и тифус – по хората; гърлица, шап и жабясване – по добитъка. Ст. Георгиев и др., ПОК, 72.


Източник: Речник на българския език (онлайн)