ЖИР1, жѝрът, жѝра, мн. жѝрове, след числ. жѝра, м. Диал. Жълъд. – Аз не съм бил тука, но разправят жените и старците жълъди са млели да ядат. – Какво ще ти разправят други – рече Танчо. – Ял съм и триченик, и овесняк, и жир. Кр. Григоров, ТГ, 42. – През войната сушехме и мелехме за брашно жир (желъд), па умесвахме в хляба и реса от леска. Ив. Хаджийски, БДНН I, 130. Той прегледваше дъбовете, които са големи дървя, и които раждат малък плод, що го думат жир (желъд), и който не е по-голям от един палец. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 248.
ЖИР2, жѝрът, жира, мн. няма, м. Остар. Книж. Лой. Много приморски народи, напр. ингилизи, френци холандци и пр. изпращат със стотини кораби, за да ги [китовете] ловят; защото от костите им, жира и спармацета, който ся намира в главата на кашелота, правят търговия. Лет., 1871, 114. В гръбнака ѝ [на камилата] ся намира една гърбица, която състои само от жир (лой). Пч, 1871, кн. 4, 56. В стомаха му [на животното камила] ся намира един излишен мех, който е пълен с вода, а пък на гръбнака му ся намира една гръбица, която състои само от жир (лой). Лет., 1871, 107-108.
– Рус. жир.