ЖИРОНДЍНЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Жирондист. Жирондинците заплашително се надигат срещу Марат. Те са раздразнени от бойката му публицистика. Р. Ташева, Я, 38. Задачата на легиона не беше да отблъсва външните неприятели на отечеството, а да унищожава вътрешните врагове. А понеже нямаше такива, то мястото на роялисти и жирондинци фана падналата партия. Ив. Вазов, Съч. ХI, 161.


Източник: Речник на българския език (онлайн)