ЖИРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. Угоявам стадо свине с жълъд. Ами ти тебе приляга, / по гора с кривак да ходиш, / диви свине да жириш, / с писана гайда да свириш. Нар. пес., Д. Радойнова, ФПС, 461. жиря се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)