ЖУ̀ПА ж. Истор. 1. Териториално обединение на родове, срещано у южните и западните славяни през Ранното средновековие. Славяните живеяли в челяди, малки и големи. Жупата управлявал стареят, начелник, жупан. Ст. Бобчев, ИСП, 54.
2. В епохата на феодализма – териториална административна единица на обединени съседни общини. Жупа и жупан са славянски наименования съответно на област и на управител на област. В. Начев, БЦГ, 56. Няколко роднински семейства образували племе, а земята, заета от племето, се наричала жупа. Ив. Хаджийски, БДНН І, 12-13.