ЖЪД, жъдъ̀т, жъдà, мн. няма, м. Остар. Поет. Жажда; жад. И вечеря / ще да забравят те, тъй както и обяд. / Свободата смири там всякой жъд и глад. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 143. Едни без вяра, други с бесен жъд / за вяра – вяра и живот убивали! / Дохаждат тука те с последни сили / и от живота чакат своя съд. П. П. Славейков, Събр. съч. ІV, 138.
– Друга форма: жед.