ЖЪ̀ДАН, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прич. мин. страд. от жъдам като прил. Силно желан; жаден2. Колко вълнение ми донесе това чакано, жъдано писмо! Ас. Златаров, Избр. съч. ІІІ, 339. Ней ѝ отнемат синовете, жъданите ѝ синове, отнемат ѝ ги, та никога да не ги види! Н. Бончев, ТБ (превод), 11.