ЖЪ̀ЛВА1 ж. Диал. Костенурка; желка1, желва1. Плах гущер по пукнати плочи / припича се, жълва се пули / в праха на порутени кули. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІІ, 75.
ЖЪ̀ЛВА2 ж. Диал. Птица пчелояд. Мухите се настървиха и щипеха по ръцете, страните. Секна сипкавият глас на жълвата. От локвата се обадиха жабите. М. Яворски, ХСП, 130.
– Друга форма: жèлва.