ЖЪ̀ЛВИН1, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на жълва1, на костенурка.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897. – Друга форма: жèлвин.

ЖЪ̀ЛВИН2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на жълва2, на пчелояд.

– Друга форма: жèлвин.


Източник: Речник на българския език (онлайн)