ЖЪЛТЕВИНА̀ ж. Качество на жълт. Имаше нещо тъжно в меката им [на есенните листа] жълтевина – те вече никога няма да видят слънцето. Сп. Кралевски, ВО, 70. Сега равнината имаше уморен и посърнал вид. Все още не беше погрозняла – черният цвят на угарите се редуваше с повяхналата жълтевина на неизораните стърнища. А. Гуляшки, 3Р, 67. Той се бе втренчил в мене, а аз подскачах и гледах него: как белотата от лицето му изчезва и се заменя с болезнена мургава жълтевина. Ст. Даскалов, ЕС, 305.