ЖЪЛТЕНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е близък до жълт; възжълт, бледожълт. Мустаците му станаха по-рошави и макар че не пушеше, добиха някакъв отвратителен жълтеникав цвят. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 210.
2. Който е с такъв цвят; възжълт, бледожълт. Слабата ѝ жълтеникава ръка сграбчи конвулсивно пакета. Д. Димов, ОД, 32. През дъждовните есенни дни из пътя потичаха жълтеникави вадички. Сп. Кралевски, ВО, 86. Воденичното кречетало се подхвърляше над сурово търкащите се воденични камъни. В сандъка се стелеше жълтеникавата брашнена струя. З. Сребров, Избр. разк., 21. А и опушеното шише на газената лампа съвсем скъпернически процеждаше жълтеникавата светлинка. Ст. Марков, ДБ, 9.
3. Като същ. жълтеникаво ср. Жълтеникав цвят, жълтеникава боя и др. Имаше и по-високи къщи, боядисани в бяло или жълтеникаво, прозорците замрежени с перденца. Кр. Григоров, Р, 12.