ЖЪЛТОКÒС, -а, -о, мн. -и, прил. Русокос. Нарамил е чувал с плява, а край него подскачат близнаците му – жълтокоси и еднакви като новоизлюпени пилета. Ц. Лачева, СА, 41. В краката на Гражев някой започна да се обръща и ругае. По гласа Гражев позна жълтокосия Петър Динев, същия тоя, с когото тая сутрин се бе скарал при отстъплението. Ив. Мартинов, ДТ, 105-106.