ЖЪЛТОКРЍЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. За птица – който е с жълти крила. – Когато Нерон запали Рим, една жълтокрила птичка долетя от незнаен край. Тя доведе тъмен облак, който изсипа пороен дъжд върху пламналия град. А. Каралийчев, ПГ, 7.
