ЖЪ̀ЛТОПЕПЕЛЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е жълт с пепеляв оттенък.
2. Който е с такъв цвят. Тънко поцукваха петгодишната ракия. Тогава жълтопепелявото лице на попа, ситно изчоплено от сипаница, още повече се набръчкваше. Т. Харманджиев, КЕД, 53. Лицето ѝ беше изпито, жълтопепеляво, устните ѝ бяха изтънели. Г. Караславов, ОХ ІІ, 59. И в мъглата жълтопепелява, / в нейното зловещо празненство, / броди тежко, неспокойно плава / някакво задгробно същество. Хр. Смирненски, Съч. І, 58.