ЖЪЛТОУ̀СТ, -а, -о, мн. -и. Рядко. 1. За птица – който е още малък и има жълто около устата си. Той пак виждаше лястовичката как прелиташе със звънливо чуруликане да навести жълтоустите си пилци. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 11.
2. Прен. За човек – който е много млад и неопитен. Вярно е, че тази повлекана, с лошия вкус, присъщ на жените, отрупва с благосклонностите си цяла сган от нищожества и глупави жълтоусти младоци, в ущърб на достойните люде. Н. Тихолов, КФ (превод), 374.