ЖЪ̀ЛТОЧЕРВЕНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е жълт с червеникав оттенък. Пръстта е песъчлива с жълточервеникав цвят, съвсем рохкава и без никакви примеси. Археол., 1974, кн. 1, 50.
2. Който е с такъв цвят. Залез! Колко бои и колко цветове! Каква жълточервеникава е светлината на слънцето, а как бакърено отблясва по облаците. В. Ченков, ПС, 6. Той обичаше всички теленца в стопанството. Марица се бе източила дълга и височка, с тънки пъргави крака. Космите ѝ бяха меки като жълточервеникаво кадифе. Кр. Григоров, ОНУ, 167.