ЖЪЛТЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Вътрешната, жълта част на яйце от птица, която е обградена от всички страни с белтък. – На ти, щом толкова знаеш! – плесна го Кирил по ръката, яйцето цапна и жълтъкът му се пръсна. Т. Харманджиев, КЕД, 33. От двете страни на жълтъка [на яйцето] се намират връзки, които държат жълтъка винаги в средата на белтъка. Зоол VII кл, 102. Чуждото яйце е с два жълтъка. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 210. Животинските мазнини (свинска мас и яйчни жълтъци) са богати на холестерин. Δ Всяка сутрин даваха на болния по един жълтък, разбит с мед. // Тази част от яйцето, обикн. сварено, като храна. Тя взе яйцето, чукна го върху чукана за сечене на дърва, счупи го, обели го, отдели жълтъка, налапа белтъка и почна да рони жълтото сърце върху гърбенцата на патенцата. А. Каралийчев, ТР, 29.
2. Биол. Съставна част на яйцеклетката при повечето животински организми, която служи като резервна храна на зародиша при развитието му.
– Други (диал.) форми: желтъ̀к, жълтòк.