ЗАРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. За болест, болестен процес – който е причинен от зараза, инфекция и причинява зараза, инфекция; инфекциозен. Маларията, петнистият тиф, детските заразни болести били сериозно ограничени. С. Славчев, ЖББ, 31. – Защо сте тръгнали по чуждите къщи, щом у дома ви има заразна болест? – строго запита Костакева. Х. Русев, ПЗ, 253. Заразни заболявания.
2. Който се отнася до болен от такава болест. В болницата е така – мъчно се влиза, но като влезеш, не можеш да излезеш. Особено в заразните отделения. Таксуват те като вреден за обществото. Ст. Даскалов, ЕС, 311.
ЗАРАЗÈН, -а, -о, мн. -и. 1. Прич. мин. страд. от заразя като прил. Който е обхванат от зараза. Радиоактивното заразяване е възможно през кожата (външно) и при вдишване на заразен въздух или поглъщане на заразена храна (вътрешно), което е по-опасно. Н. Иванов, ГО, 21. Заразените гъсеници отначало не се отличават по нищо от здравите. М. Йосифов, НСН, 48. Заразени води. Заразени храни.
2. Прен. Комп. За компютър, файл, дискета, сайт и др. – който е носител на компютърен вирус и може да го разпространи върху други компютри и др. Този вирус е доста опасен. Той се активира около месец след заразяването на съответния диск. При това имам предвид месец работа на компютъра след зареждане от заразен носител. КВ, 1990, кн. 9-10 [еа].
3. Като същ. заразен(ия<т>) м., заразени(те) мн. Човек, обхванат от зараза. Заразяването със СПИН може да стане и чрез преливане с лечебна цел на кръв или кръвни продукти. Въпреки това, процентът на заразените по този начин не е висок. Дар, 2006, бр. 3 [еа]. Смъртността от заболяването достига 70-90%. СЗО предвижда до края на годината вече над 20 000 заразени. Тема, 2014, бр. 41 [еа].