ЗАСЛЕПЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от заслепявам1.
ЗАСЛЕПЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от заслепявам2. Човек понякога се поддава на заслепяване и заблуди.
ЗАСЛЕПЯ̀ВАНЕ3, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заслепявам3 и от заслепявам се. Всеки може да си представи какво става с автомобила, когато той внезапно (поради спукване на гума, хлъзгане или заслепяване) се отклони и тръгне надясно. НТМ, 1966, кн. 211-212, 16. Ослепяване и заслепяване. С това шествува походът на покорителя. Заслепените отвеждат в Солун, в Цариград, в малоазийските крепости. А ослепените оставят бреме на земята им... Н. Драгова, КО, 22. Неравномерното разпределение на яркостта в полето на зрението довежда до чести и последователни акомодации (пригаждания) и заслепявания. И. Аламанчев, ЕО, 16.