ЗАСЛЕПЯ̀Л, -а, -о, мн. заслепèли. Прич. мин. страд. от заслепея2 като прил. За чувство, отношение, поведение към някого или нещо – който е много силен и се основава на заблуждение, заслепение; сляп. – Турците са такива злодеи, – продължи той – че те чрез своята заслепяла кръвожадност всеки ден увеличават числото на своите отчаяни врагове. Пряп., 1903, бр. 85, 3. Заслепяла ревност. Заслепяла омраза.