ЗАСЛЍЗАМ, -аш, св. и (рядко) несв., непрех. Започвам да слизам. Янко метна чантата на гърба си и заслиза надолу из баира. Й. Йовков, ВАХ, 76. Когато тя заслиза по стълбата, доктор Старирадев си спомни как една нощ наскоро, легнала до него, задоволена и щастлива, Марина го упрекна, че не правел нищо да ѝ помогне да се разведе. Ем. Станев, ТЦ, 68. Още по-угнетен, Горанов заслиза по стъпалата, без да знае къде да върви. Й. Стоянов, ПД, 68. На деветия ден сутринта конна чета се появи на склона и заслиза бавно към рекичката. Ст. Загорчинов, ЛСС, 146. Летищният персонал придвижва стълбата до самолета и пътниците заслизат един по един.