ЗАСЛÒН м. 1. Прикрито, закътано място, обикн. под дърво или зад нещо, за запазване от лошо време (вятър, дъжд и под.) или от друга опасност; подслон. Ето пред нас, в „Един летен ден“, кьосето Марко, който пие в механата с други четирима селяни и който изскача пред писателя, когато тоя последният, за да намери заслон от пека, влезе случайно в механата. К. Величков, ПССъч. VIII, 192. На връщане ни намокри хубав дъжд (мене и Ектора) – бедният Ектор, как се гушеше и диреше заслон под чадъра ми. Ив. Вазов, ПЕМ, 70. Шрапнели се разпукват по-често и по-наблизо. Стоил се оглежда и търси някакъв заслон. Й. Йовков, Разк. I, 92. Като блудна загубена лястовица, / що във бурята дири заслон – / да намериш пак старото гняздо / и любимия син небосклон. Н. Марангозов, ВПС, 14. ● Обр. О, Боже, чуй молбата ми: бъди баща, заслон на моя клет народ! Ив Вазов, Съч. V, 86.

2. Лека постройка, навес и под., която служи за подслон, за прикритие. – През лятото трябва да се правят обикновени леки постройки – заслони, които предпазват овцете от дъжд, вятър и силен пек. Г. Ралчев, ДМЖ, 25. За няколко часа Димо обходи пазарищата за бурета, люлките и въртележките, циркаджийските шарени шатри и заслони. Г. Манов, КД, 71. Хубава е Витоша. Построени са малки плажове, заслони против дъжд, подкрепителни пунктове, хубави чешми. Л. Мелнишки, ПП, 11-12. Сега е лесно да се ходи на Черни връх. Качваш се на автобуса от Лозенец, слизаш в Драгалевци, оттам по лифта като птица кацваш над стария заслон. Ст. Станчев, ПЯС, 37. – Лутал съм се и аз кажи-речи посред бял ден край второто от Седемте езера, без да мога да намеря стария заслон. Е, 1981, бр. 4, 3.

3. Воен. Изкоп или издигната преграда, която служи за прикритие, за укритие по време на бой. На всяка страна се виждат дълбоки окопи, ходове за съобщения, заслони. Й. Йовков, Разк. III, 164. В замаскирани окопи и редути и в прикрити заслони сърбите се бяха притаили, невидими, и ни чакаха мълчаливо. М. Кремен, Б, 19. Когато стана съвсем очевидно, че немците ще контраатакуват, той събра в заслона взводните командири. П. Вежинов, ВР, 16. Неговите [на подпоручик Беров] окопи и заслони бяха изработени непосредствено до турския граничен пост. Д. Кисьов, Щ, 141.

4. Воен. Войскови отряд с различен състав, оставен за прикритие при изпълнение на бойна операция. След това ротата на Вълков установява заслони на площад „Славейков“ и при Народната банка, прекъсва подстъпите към Военното министерство. П. Илиев, ЛВ, 333. Усилената рота, която напредваше стремително край шосето със задача да установи прекъснатия контакт с противника, най-после удари челото си в негов силен заслон. П. Вежинов, НС, 56. Войниците от малочислените заслони, които князът оставяше за прикритие, стояха по местата си и завистливо гледаха подир върволиците на отминаващите войски. А. Гуляшки, ЗВ, 341-342. Той ще остави заслони по ония места, където проходите слизат в равнината, а с главните си сили ще се насочи по течението на река Тунджа. А. Гуляшки, ЗВ, 115.

5. Спец. Преграда, препятствие, което пречи на разпространението на нещо, възпира, задържа нещо. Ще могат да се напояват нови милиони декари земи, като се създаде воден заслон против вечния враг тук – горещите сухи ветрове. ВН, 1960, бр. 2661, 4. За отстраняване влиянието на разсеяните електромагнитни полета се използуват заслони от немагнитен материал. Т. Кръстев и др., СТ, 131.

6. Спорт. В баскетбола – преграда от един или няколко играчи, с която се прави опит да се спре нападение на противников играч. – Помнете! Добра тактика – сигурна победа – започна треньорът със спокоен глас. – Заслони, контразаслони – да се редуват един след друг. Ат. Мандаджиев, ОШ, 43. Състезателят, у когото е топката, подава на центъра и поставя заслон на З. Б. Такев и др., Б, 153. Обкръжени отвсякъде, нашите състезатели маневрират с дриблиране, правят заслони. П. Вежинов, ЛФ, 1968, бр. 30, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)