ЗАСЛÒНА ж. Остар. Заслон (в 1 и 2 знач.). Едничкото, що му оставаше да стори, беше да се спусне в дълбокия дол на Манастирската река, който представяше добра заслона. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 181. Смирено влязъл в стаята позната, / последна твоя пристан и заслона, / да шъпнеш тихи думи в тишината. Д. Дебелянов, С 1946, 87.